Постинг
15.07.2007 23:40 -
Just Give Me a Pain That I'm Used To
Автор: kanela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1868 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2007 23:42
Прочетен: 1868 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 15.07.2007 23:42
допреди време чувствах вина, че спрях да се виждам с приятели, спрях да им звъня, да им връщам мейлите и т.н.
беше ми гузно, че непрекъснато загърбвам хора и места....
вече не -_-
онзи ден прочетох нещо, което много точно пасна на настронието ми тези дни/месеци/последната година направо:
I had become a new person and those who knew the old person laughed at me. The only man who behaved sensibly was my tailor - he took my measure anew every time he saw me, whilst all the rеst went in with their old measurements and expected them to fit me...
непрекъснато се променям... и става доста сложно да пробутвам обновеното си "аз" на старите си познати... а и малко от тях заслужават тези усилия... като цяло предпочитам хората от моето минало да си останат там...
приятели се намират... трудното е да си цял... да събереш късчетата "теб", различните неща, които изграждат твоята индивидуалност, отделните ти маски за пред различните хора и ситуации...
омръзна ми да съм цяла... искам някой да ме нареже... болката е хубава, тя е признак на любов... ние обичаме болката, свикнали сме с нея и тя ни липсва...
беше ми гузно, че непрекъснато загърбвам хора и места....
вече не -_-
онзи ден прочетох нещо, което много точно пасна на настронието ми тези дни/месеци/последната година направо:
I had become a new person and those who knew the old person laughed at me. The only man who behaved sensibly was my tailor - he took my measure anew every time he saw me, whilst all the rеst went in with their old measurements and expected them to fit me...
непрекъснато се променям... и става доста сложно да пробутвам обновеното си "аз" на старите си познати... а и малко от тях заслужават тези усилия... като цяло предпочитам хората от моето минало да си останат там...
приятели се намират... трудното е да си цял... да събереш късчетата "теб", различните неща, които изграждат твоята индивидуалност, отделните ти маски за пред различните хора и ситуации...
омръзна ми да съм цяла... искам някой да ме нареже... болката е хубава, тя е признак на любов... ние обичаме болката, свикнали сме с нея и тя ни липсва...
Diddy feat Mario Winans - Through The Pa...
SOS!Kill the pain inside me!
This pain will never leave me ... just t...
SOS!Kill the pain inside me!
This pain will never leave me ... just t...
Стой вярна на себе си и не гледай другите.Непукизмът е това,което те прави силна.Ето,дори и този ми пост не го чети :)
цитирай
2.
анонимен -
Дерзай!
22.07.2007 12:02
22.07.2007 12:02
Това е много интересно послание. Очевидно си била по някакъв начин потискана в предишна среда, може би недооценена, недоразбрана...Сякаш мястото ти е било като че ли по задължение сред тези "хора от миналото". Предполагам, че това са били приятелчетата ти от детство, може би и от класа. Тъжно е, когато хора, които се познават от сто години, се разделят поради прекалените различия в характерите, в амбициите...Вие вече имате коренно различен живот. Те си мислят, че ти ще си останеш същото момиченце от третия чин или от съседната къща; ще се виждате от дъжд на вятър колкото да се отчетете пред съвестта си, ще си разменяте фалшиви усмивки...Нужно ли е това, както виждам не на теб, а сигурно и на тях не им трябва. НО! Не би могла да ме заблудиш в едно - че не ти е гузно. Ооо, гузно ти е, това си личи по усилията, които полагаш да го прикриеш, това, което чета са предимно оправдания. Сякаш искаш да усетиш, че други хора се застъпват за твоята теза, че получаваш неформалното одобрение да заключиш своите стари приятели в раклата в мазето за вечни времена. Или дори да приемем, че е така (което изобщо не вярвам), какво би почуватвала, ако ти кажат, че грам не им пука за теб? Ако на тях наистина им е през оная работа за теб след всичките тзи години? Че дори да лежиш в канавката, няма да ти помогнат, че ако те срещнат на улицата ще те подминат с лице на другата страна, че ако видят ваши общи познати няма да се поинтересуват за теб, да пратят поздрави. Не вярвам, че вече ти е през оная работа за тях. Но вярвам в личния избор, и ако не си мислеше от време на време за тях с тъга, и ако не ти беше все още гузно, щях да съм убеден, че така за теб е по-добре.
И ако допуснем само хишотетично, че You don't give a shit about them, значи да тръгнете по различни пътища е било най-правилното за теб! Уважавам твоето решение, животът е твърде кратък за грешната работа, за грешното гадже, за грешните приятели! Вярвам, че си сред истински приятели сега.
цитирайИ ако допуснем само хишотетично, че You don't give a shit about them, значи да тръгнете по различни пътища е било най-правилното за теб! Уважавам твоето решение, животът е твърде кратък за грешната работа, за грешното гадже, за грешните приятели! Вярвам, че си сред истински приятели сега.
ходи ли ти се на кафе някоя вечер??? И аз имам нужда да си поговоря с някой за това, онова.... а пък с тебе отдавна не сме се виждали по този начин...
цитирайходи ли ти се на кафе някоя вечер??? И аз имам нужда да си поговоря с някой за това, онова.... а пък с тебе отдавна не сме се виждали по този начин...
цитирай